Благодарение на дарителски проект туристите, гостите, а и жителите на Панагюрище вече ще могат да видят „на живо” изяществото на най-красивия златен сервиз в света – Панагюрското златно съкровище.
Презентация
Златна реплика на съкровището ще бъде представяна на посетителите по един съвсем нов, атрактивен и интерактивен начин – в звук и светлина. Идеята за проекта „Панагюрското златно съкровище в звук и светлина” е на собствениците на братята Иван и Лука Ангелови, които осигуряват изцяло и средствата за финансирането му. Пак братя – Павел, Петко и Михаил Дейкови, откриват съкровището на 8 декември 1949 г., копаейки в района на керемидената фабрика „Мерул”. Пред очите им нещо лъсва, Петко забива бела на 40 см зад него и глинестата земя се отхлупва като капак. Открива се съкровището: върху фиалата в средата – амфората, а около нея подредени ритоните.
Извадили съдовете, измили ги в близката река Мерул, поставили ги на една дъска да изсъхнат, след което тримата братя взели по три съда и ги занесли първо в дома си – да ги видят жените и децата им, а те да се преоблекат. Събрала се цялата махала и всички смаяно гледали съкровището. Братята го поставили в една пазарска чанта и веднага го отнесли в тогавашния Околийски народен съвет. Докато дойдат специалисти от Пловдив, Панагюрското злато е изложено във витрина на Хавлиената фабрика, където хората от града се трупат да го видят. На третия ден от откриването в Панагюрище пристига директорът на Пловдивския археологически музей Димитър Цончев, който слага съкровището в една раница и с нея го отнася с влака в Пловдив, където е експонирано в музея. Съкровището е датирано от края на ІV и началото на ІІІ век пр. Хр. Състои се от 9 съда – фиала, амфора и седем ритона, изработени от чисто 23 карата злато, с общо тегло 6 кг 164 гр. Един от най-интересните съдове, впечатляващ с великолепието си, е амфората. Фиалата е украсена с четири концентрични кръга: първият от тях (в средата) изобразява жълъди, а следващите три – негърски глави, изкусно изработени, всяка от които с различно изражение на лицето. Ритоните се делят на два вида: три са с формата на глави на амазонки, останалите четири са с формата на животински глави – два елена, един овен и предната част на козел. Основната украса на съдовете представлява митологични сцени, изпълнени изключително фино, с голямо художествено майсторство, което свидетелства, че Панагюрското съкровище е дело на специфична, самобитна култура с несъмнено високи качества. tourisminfobg
