Белоградчишките скали са може би най-известният скален феномен в България.
Разположени са в района на град Белоградчик, в Западния Предбалкан. Обхващат участък, дълъг близо 30 километра и се разделят на три групи – Фалковкса, Централна и Збеговска. Най-интересните образувания са в Централната група, южно от Белоградчик.
Произход на Белоградчишките скали
Милиони години различни климати и явления са ваяли тези чудни форми. Червеният им цвят се дължи на железните съединения в скалите. На места тяхната височина достига 200 метра. Сред най-интересните скални форми са тези, на които хората са дали имена, поради приликите им с действителни хора, животни и предмети – Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата.
За почти всяка фигура хората са измислили легенда. Други фигури пък носят имената си заради звуците, които издават при вятър – като Кукувицата, която „кука“.
Най-популярни са легендите за Конника, Монасите и Мадоната с детето, както и за Момин камък. Преди много векове тук сред скалите имало девически манастир, където служела на Бога красивата монахиня Витания. Тя се влюбила в римлянина Антонио и от тяхната любов се родило дете. Монасите се събрали, за да осъдят грешницата, но в този момент по пътя се задал самият Антонио. Яхнал коня си, той бързал, за да спаси любимата и детето си. Внезапно гръм поразил и вкаменил всички и така се получила цяла група от каменни фигури – Конника, Монасите и Мадоната с детето.
Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-късни и от българи, и от турци –Белоградчишката крепост. Днес крепостта е също толкова популярна сред туристите, колкото и скалите.
За да посетите този природен и архитектурен феномен, може да наемете кола от наемете кола от Тop Rent-A-Car в най-близкия до вас офис.
